logo

Нонка Матова: Никога няма да забравя световните ми рекорди при мъжете

Кога и как стъпихте на стрелбището за първи път?

Беше през 1968 година. България имаше свои Национални Програми за обхват чрез спорт на младежи и подрастващи. Реализацията бе чрез  най-голямите неправителствени организации за спорт – ДОСО –  начален подбор и подготовка и БСФС –  изграждане във Високо спортно майсторство. Явно треньорът Атанас Читанов бе забелязал необходимите данни в мен, защото не допусна да прекратя спортната подготовка.

Участвали сте в шест поредни олимпийски игри, както и в алтернативния на олимпиадата турнир "Дружба" в Москва, Русия, през 1984 г.  Как преминаваше подготовката и как се поддържа толкова добра форма?

Организациите БСФС и ДОСО бяха граждански, но системата бе на професионално ниво. Имахме всичко необходимо, работехме  и с най- добрите ресорни специалисти по видове подготовки. БСФС разполагаше с високо специализирани собствени центрове и кадри, което позволяваше поддържането на спортната форма в тясна и възходяща лента. Това ще рече сигурност и надеждност на подготвеността за постигане елитни резултати и класации.  Постигахме уникалност. 

Поставили сте 11 световни (два за мъже) и 28 европейски (два за мъже) рекорда в стрелба с пушка. Многократен балкански и републикански рекордьор на пушка. Печелите над 600 медала от спортни състезания. Получавате и приза за най-точен стрелец на Балканския полуостров и награда за най-точен стрелец в света през 1985 г. Каква е тайната на успеха Ви?

Както вече казах, България стоеше зад нас и ни бе дала най-доброто възможно. Ние успяхме да се отблагодарим по свой начин. Но! Ако трябва да повдигна крайчето на завесата пред тайната на успеха, той е заключен в системата на подготовка. Възможно е спортистът да е безкрайно добре подготвен технически в своя спорт и физически, но страда ли психологическата подготовка, нещата са предопределени. Не случайно казват, че шансът е на страната на добре подготвените. "Господ дава, но в кошара не вкарва“. Успехът не пада от небето.

Кой най-запомнящия се момент от кариерата Ви?

Разбира се, победата сред мъжете. До 1980 година олимпийските дисциплини в стрелковия спорт бяха само мъжки. Добре, че допускаха "по-низши“´групи в по- високата конкуренция – тоест – смятаните за по-слаби жени, юноши, девойки можеха да участват при по-силните. След двойната ми европейска шампионска титла с два световни и два европейски рекорда за мъже на ЕП Лвов 1979 г., с подобрен с пет точки стар рекорд, както и шампионската ми титла през същата година отново за мъже на Предолимпийските игри в Москва, нещата бяха предопределени. На ОИ 1980 година в Москва постигнах 6 и 7 място сред мъжката конкуренция, а резултатите от второ до девето място бяха еднакви, брояха се последни серии, централни 10-ки. Тогава все още липсваше електрониката, която е налична днес. От следващите Олимпийски игри (1984 година) въведоха олимпийски дисциплини за жени, но забраниха изрично участието на жени при мъже.

Защо трябва да се тренира професионално? Как бихте стимулирали младите спортисти?

Защо ли?! Отговорът може да е само един - ако се търси успех. Другото е хобизъм. 

Факт е, че спортът е социален феномен. Установено е, че се отразява позитивно във всички сфери на реалния живот. Защо да е необходимо да откриваме отново топлата вода, колелото, а летоброенето да започва от нов някой, с цел да стане известен?!

Нека погледнем собствения си опит. Усъвършенствана и модернизирана, собствената ни българска състема безспорно е печелившият вариант. Не е случайно, че толкова страни по света направиха своите шампиони с български треньори. На младите спортисти пожелавам много успех! Те знаят, че успехът идва с много работа и упоритост, но нека обърнат внимание, че е свързан предимно и с качеството на екипа специалисти. Добрият екип пести време и усилия. Всъщност времето е живот!

*Интервюто е публикувано с редакции от автора. Запазват се всички права върху текста, създаден по проект „Олимпийски медалисти на град Пловдив“ към ОП „Младежки център Пловдив


Проект „Изграждане на младежки център в град Пловдив”, с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия чрез ФМ на ЕИП 2009-2014 № Д03-9/28.01.2014 г.