logo

Сийка Келбечева: С олимпийската титла вдигнахме на крака британската кралица

Как се зароди любовта Ви към спорта?

Преди всичко трябва да я имаш в себе си. При мен започна от участие в училищни първенства. След това се насочих към гребането, тъй като с моя състудентка заедно ходихме на Гребната база. Професионално тренирам от 19-годишна. Ако сега човек каже, че е започнал да се занимава професионално със спорт на тази възраст, ще го помислят за луд и че е много закъснял.

Как достигнахте до олимпийските игри?

С много желание, с много труд и доказване на себе си като човек, който иска да е професионален спортист.

Какво е усещането да спечелиш олимпийски медал?

След спечелване на медала, чувството е много приятно - че си си свършил работата отлично. Трябва да си там, за да го изпиташ.

Вие сте първата олимпийска шампионка от Пловдив заедно със Стоянка Груйчева. Как Ви посрещнаха в града след спечелването на медала? Каква бе атмосферата?

След като се прибрахме в родния град, хората много ни се радваха. Посрещането беше невероятно. Имаше и тържество. Тези приятни спомени остават завинаги.

Кой е най-запомнящият се момент от процеса на спечелване на олимпийския медал?

Най-приятно е чувството, когато се качиш на стълбичката при награждаването. Ние със Стоянка бяхме толкова изморени, че едвам стигнахме дотам. Нямахме сили дори да се усмихнем, не осъзнавахме какво се е случило. Но когато чухме химна, моята партньорка ми хвана ръката и на мен ми стана много мило. Също така и защото английската кралица присъстваше на нашето награждаване, чувството е неописуемо. Все пак знаехме, че сме вдигнали на крака английската кралица.

Какво носи със себе си един олимпийски медал?

Когато участваш в следваща олимпиада, просто трябва да гониш върха. При нас второто ни участие на олимпийски игри (в Москва) беше много трудно, защото започнахме подготовка едва една година преди тях. Все пак вече имахме семейства и изпуснахме състезания и подготовки. Но успяхме, защото се трудихме, давахме всичко от себе си. Този втори медал за мен е много по-трудно спечелен, защото беше свързан с лишения в личен и професионален план.

Как бихте мотивирали младите спортисти?

Вече трудно се мотивират децата. Но въпреки това има младежи, които искат да спортуват и да постигат целите си. Болно ми, че толкова години няма медали в гребането, забелязва се, че има отлив. Във всяка професия се иска всеотдайност, труд, постоянство, дисциплина, воля, за да преодолееш себе си, да си поставиш целите и да ги постигнеш поетапно. Да се надяваме, че ние старите спортисти ще бъдем пример на младите, който им пазва, че всеки може, стига да иска.

*Интервюто е публикувано с редакции от автора. Запазват се всички права върху текста, създаден по проект „Олимпийски медалисти на град Пловдив“ към ОП „Младежки център Пловдив

Проект „Изграждане на младежки център в град Пловдив”, с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия чрез ФМ на ЕИП 2009-2014 № Д03-9/28.01.2014 г.