logo

Гочо Василев: Футболът е като театър - има ли добри артисти, има и повече публика

- Кой беше моментът, в който разбрахте, че искате да тренирате футбол?

- Моята майка беше учителка и искаше да стана инженер, доктор, със сериозна професия. Казвала ми е, че "празни глави“ вкъщи не иска. Обаче мен ме влечеше футболът и започнах да тренирам още в гимназията. Бях в отбора на "Пирин“, където станах и голмайстор на "Б“ югозападната група. После отидох в Локомотив Пловдив. Имахме и много добър треньор - Димитър Григоров, както и помощник треньор - Панайот Танев, които много се занимаваха с нас. Вкарах гол още в първия ми мач за Локомотив. Благодарение на труда ми се наложих в отбора. И когато дойде майка ми да ме гледа на един мач и видя да ме изкарват на ръце, ми каза, че се радва, че не съм я, послушал и съм продължил да тренирам футбол. Тя искаше да имам и висше образование, затова завърших във ВСИ и ВИФ "Георги Димитров". 

- Доколко играта в екип спомага за изграждане на личността на човек? 

- Първо, спортът винаги учи на труд, на дисциплина, на отговорност, да си етичен и трудолюбив. А за отбора – трябва да се сработиш с колектива. Веднага в съзнанието ми изниква като пример отборът на "Аякс“ през 60-те години, които бяха като една машина, толкова добре сработени и затова постигаха високи успехи. Трябва стиковка и да се разбираш с всички – само така се получава голям футбол. Но са необходими и много труд, и много тичане.

- Колко е дълъг пътят до олимпийския медал?

- Пътят е много дълъг. Трябва да си постоянен и винаги да си в кондиция със съотборниците си. Иначе с мързел не става. В спорта е така – ако не се трудиш, няма да сполучиш. Дава много, но трябва да си умен и трудолюбив. Иначе оставаш средна работа. Трябва да се стремиш и към висините. На Олимпийските игри в Мексико през 1968 г. разполагахме с много добри играчи, имахме добро ръководство и страхотни треньори и затова успяхме. Даже можехме да вземем и златен медал, но в злополучния финален мач с унгарците съдията изгони трима от нашия отбор. И все пак, когато взехме сребърния медал, беше голяма радост и всички изпитвахме удоволствие. Винаги, когато печелиш, е радост.

- Оказва ли влияние публиката, пред която играете? Какво е усещането на олимпиадата?

- Някои футболисти публиката ги смущава. Но специално мен не ме притеснява, трябва да се свиква. Имах опит още от дербитата в Пловдив. Не ми действа психически, даже ме мотивира. А на олимпиада - стадионите са големи, акустиката е добра и се чуват много викове, много е емоцията.

- Кой е най-запомнящия се гол в кариерата ви?

- Всеки гол е приятен и носи радост. Особено когато е на международно състезание. Аз, например, помня гола си срещу Ювентус, тъй като беше още в 47-ата секунда.

- Днес футболът е един от най-популярните спортове в България. Но се забелязва, че не се постигат високи резултати. Какво е необходимо на днешните футболисти, за да се мотивират и да искат да спечелят олимпийски медал?

- Сега, като гледам, че по стадиона няма толкова публика, ми става жално. А при нас не беше така. Днешните футболисти трябва да показват по-голямо майсторство, а затова трябват усилия и така ще има по-голям интерес и публика. Искам да кажа на младите хора винаги да се стремят да се самоусъвършенстват, не да са посредствени. Публиката иска да гледа майстори, да има динамика, интересни положения. Футболът е като театър – когато има добри артисти, има и повече публика. Който си играе добре ролята го аплодират, а който не - го освиркват.

*Интервюто е публикувано с редакции от автора. Запазват се всички права върху текста, създаден по проект „Олимпийски медалисти на град Пловдив“ към ОП „Младежки център Пловдив.

Проект „Изграждане на младежки център в град Пловдив”, с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия чрез ФМ на ЕИП 2009-2014 № Д03-9/28.01.2014 г.