logo

Двукратната олимпийска медалистка Гинка Гюрова: Без воля и спортна злоба нищо не става

Защо решихте да се занимавате с гребане?

Аз харесвах и тренирах лека атлетика. Когато кандидатствах в Пловдив, г-жа Милка Кулева дойде в техникума, в който учех, и ме мотивира да започна да спортувам гребане. Благодарение на нейната настойчивост аз продължих да практикувам този спорт.

А след това как достигнахте до олимпийски медал?

С много труд и упоритост. Непрекъснато се провеждаха контролни срещи, благодарение на които успяхме. Тренировките бяха много тежки, но имахме амбиция да се реализираме и да се представим на ниво. Може би спортният дух ни е водел, за да можем да се класираме по-напред. Това ни помогна да направим и лодки с отбори, с които да се представяме достойно на световните първенства и олимпийските игри.

Какви качества трябва да има един спортист, за да спечели олимпийски медал?

Основно трябва да са воля, спортен хъс, спортна злоба и желание за реализация. И страшно много труд.

По-различно ли е да спечелите олимпийски медал, отколкото от което и да е друго състезание?

Много по-различно е. На Олимпийските игри виждаш хора, които не можеш да видиш на никое друго място. Докато на световното първенство отборът на всяка държава е настанен самостоятелно и отделно то другите. В олимпийското градче абсолютно всички отбори от различните видове спорт са на едно място. Виждаш спортни величия и изживяваш класирането на всички състезатели. Спомням си, че сутрин се правеше една обща среща, на която представителите на България отчитаха представянето на нашите състезатели, честитеше се на олимпийските медалисти и призьори. Това също много ни действаше. В същото време пък вълнението беше много голямо. Особено в Мон Реал, което беше първата ни олимпиада. Може би това вълнение ни изигра лоша шега и от пренавиване не успяхме да спечелим златния медал.

Как се постига синхронът в отбора?

За да се направи една голяма лодка е много по-сложно отколкото малка, защото се състои от 4 човека. А ние бяхме четири съвсем различни характера. Трябва първо да си паснат характерите, след това да се пасне техниката на гребане – синхронът е много важен. Трябва всички – и четирите – да гребем като една, а това се постига с много тренировки и с много труд. Но въпреки всичко, успяхме.

Вие сте се състезавали и на двойка, и на четворка. Има ли разлика? 

Има разлика. Изключително важен е партньорът, с когото ще си. След Олимпиадата в Монреал през 1976 г. Лиляна, с която гребяхме, се омъжи. С нея си бяхме паснали и бяхме изравнили техниката на гребане. След това се състезавах с едно момиче от "Левски“ и нейната психика беше малко по-лабилна, отколкото трябва да бъде психиката на един състезател, и това може би ни и попречи за добра реализация. На тренировки и на регати се представяхме много по-добре, отколкото на световно първенство. Тя просто някак си не можеше да приеме факта, че ние можем да станем първи или втори. Няма да забравя едно от състезанията преди световното първенство – бяхме една от най-големите регати. Поведохме германките и тя изведнъж спря. Не можеше да си представи, че ние ще ги победим, защото те бяха непобедима сила. За да бъдеш състезател, е много важно да имаш стабилна психика.

Какво е Вашето послание към младите хора? 

Спортът изисква много труд, много лишения, но пък дава мотивация и за развитието в живота. Спортът учи на много трудолюбие, борбеност, да преодоляваш всички трудности, които се появяват пред теб в живота. Изгражда и психика, чувство за самосъхранение и за развитие. Просто ги призовавам да се върнат към спортните терени, дори да не станат големи спортисти – поне да могат да си създадат хъс за победа. Това ще им помогне много в живота.

*Интервюто е публикувано с редакции от автора. Запазват се всички права върху текста, създаден по проект „Олимпийски медалисти на град Пловдив“ към ОП „Младежки център Пловдив.

Проект „Изграждане на младежки център в град Пловдив”, с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия чрез ФМ на ЕИП 2009-2014 № Д03-9/28.01.2014 г.