logo

Абсолютният рекордьор в стрелбата Петър Запрянов: Спортът ме направи човек

Защо избрахте да тренирате спортна стрелба? 

Аз съм израснал с оръжия – дядо ми беше ловджия. Беше ми приятно да общувам с оръжията. Трябва да се вземат предвид и патриотичните ми подбуди – да се подготвя както трябва за евентуална защита на Отечеството. Затова избрах точно спортната стрелба – просто беше спортът, за който мечтаех от първи клас. Успях да вляза в спортното училище и започнах да тренирам. 

Каква е "тежестта“ и отговорността на медала?

Когато някой българин стане известен, той се превръща в лице на нацията. Трябва да се съобразява с това и да постъпва винаги правилно, отговорно и в никакъв случай да не се излага. Тежестта на медала е голяма. Задължава много. 

През 1981 г. поставяте абсолютен рекорд в дисциплината си - 600 от 600 възможни точки. Как се постига отлична форма, за да се постигнат отлични резултати?

Една година след олимпиадата поставих рекорд – 600 от 600 възможни в моята дисциплина. Подготвях се добре за Балканиадата в София. Успях да постигна този резултат на един коридор, който беше централен срещу вратата. Тогава бях студент-редовно обучение – ходех и на лекции, и на тренировки. Просто имах натрупана подготовка от предишната година. Но по принцип, който е бил в големия спорт, знае, че, за да постигнеш резултатите, които се искат от теб, трябва да надскочиш и сянката си, и себе си – всичко. Тоест да заложиш на инстинкта и на подготовката и отвсякъде откъдето можеш, да вземеш нещо положително. Тогава така постигнах 600 от 600. След няколко години смениха мишените – направиха ги с по-малки десетки, но до последно рекордът беше мой. Още е мой. Сега на тази дисциплина въведоха друго отчитане на резултатите. Затова пак има ново броене на рекордите, но все още не са подобрили моите. 

Спортът помага ли и в живота?

Спортът винаги помага в живота. Точно спортът ме направи човек. Ако го нямаше него, не знам какъв щях да бъда. Вероятно инженер. Пак щях да постигна нещо в живота, но съм благодарен на спорта за всичко, което съм постигнал. 

Как бихте мотивирали бъдещите спортисти?

При мен мотивацията бе да бъда най-добрият – не в света, а в България. Постигнах го още на 19-годишна възраст и го поддържах 13-14 години. Преминах 4 олимпийски цикъла. Затова младите хора задължително трябва да искат да бъдат най-добрите – поне в България, и тогава вече да се състезават с най-добрите от другите държави, които имат същата мотивация. Специално в нашия спорт е така, че в едно състезание участват поне половината участници могат да станат първи. Не е като в другите спортове, двама или трима да са най-добрите и накрая въпросът да е кой какъв медал ще вземе. При нас всеки може да стане шампион. А ако има лоши метеорологически условия – тогава вече добрите стават първи. Когато всичко е наред – няма вятър, няма слънце, няма мараня, мишената се вижда хубаво, не знаеш кой ще победи. Може да бъде и младеж, и зрял мъж. А лошото време отделя мъжете от децата.

*Интервюто е публикувано с редакции от автора. Запазват се всички права върху текста, създаден по проект „Олимпийски медалисти на град Пловдив“ към ОП „Младежки център Пловдив.

Назад

Проект „Изграждане на младежки център в град Пловдив”, с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия чрез ФМ на ЕИП 2009-2014 № Д03-9/28.01.2014 г.

Проект № BGLD-1.003-0002 „Младежки център Пловдив – мощен фактор за местно развитие” по програма “Местно развитие, намаляване на бедността и подобрено включване на уязвими групи”, финансирана от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014 – 2021 г.