Младежки Център

Магдалена Георгиева: В цялата ми кариера нямах година без спечелен медал

- Разкажете ни за първите Ви стъпки в спорта.

- Преди да ме приемат в спортното училище тренирах две години баскетбол в Брестовица. Участвах в приемния изпит с желание да играя баскетбол, но нямаше паралелка за 8-ми клас. Представих се добре и имах две възможности - лека атлетика или гребане. Избрах гребането. Може би в този избор ми помогна и това, че по онова време Ваня Гешева / която също е от Брестовица/ вече беше станала републиканска шампионка. Възможно е и това да ме е мотивирало да избера водния спорт пред атлетиката. Това се случи през 1976 г. и оттогава животът ми премина с гребането.

- Вие сте първата българка световен шампион на скиф. Какво е усещането да си първи?

- Да си пръв в който и да е спорт на големи състезания е уникално. Скифът е тежка дисциплина - различно е от колективните лодки. Когато завоюваш правото да се състезаваш на едноместна лодка, това е голяма отговорност, както и признание за положения труд и постигнатите резултати. 1987 г. беше много "силна" за целия национален отбор. Аз станах световна шампионка, но имахме още две шампионски титли и едно трето място.

- А след това и олимпийски игри. Каква е емоцията да спечелиш олимпийски медал?

- Всеки, който е участвал на олимпийски игри ще сподели, че емоцията да пребиваваш на такова място е уникална. Те нямат нищо общо с останалите спортни форуми по света. От пристигането в олимпийското село до церемонията по закриването - всичко е едно незабравимо усещане. Самото състезание не е много по-различно от останалите, но атмосферата те кара да се чувстваш различно. Когато се състезаваш и постигнеш успех, си щастлив. Чувството на удовлетвореност идва по-късно, не на самото състезание. В момента бях доволна, че постигнах един добър резултат, но истинската емоция дойде, когато се върнахме в България. Когато си заобиколен от близки хора, от приятели и даже непознати, които ти се радват, тогава разбираш, че си успял.

- Кой е най-трудният момент по време на състезание?

- На състезанието не е трудно. Там отивам, за да покажа колко съм добра. Няма нищо по-трудно от тренировъчния процес. На състезанието се вижда дали съм тренирала добре, дали е било достатъчно и колко съм била мотивирана. Конкуренцията не ме е плашила. Знам, че това, което мога, ще го направя. Друг е въпросът какво ще направят другите и колко съм готова аз. Раздавам се до последно и това, което правя в момента, е върховият ми резултат. Не съжалявам. Мога единствено да си правя изводи.

- Значи трябва и психическа подготовка?

- Да. Психологическата подготовка е изключително важна, както в процеса на подготовка така и по време на самото състезание. Според мен работата на психолога със състезателя в подготвителната част, би му помогнала много за справянето с напрежението преди и по време на старта.

- Какво дава спортът на човек? Защо трябва да се тренира професионално?

- Аз имах една дълга и успешна кариера и мога да кажа, че дължа всичко на спорта. Не може да не съм доволна от факта, че през всичките тези години винаги съм била сред медалистите. На практика, в десет годишната ми спортна кариера нямам година без спечелен медал. Гребането е аматьорски спорт и да тренираш професионално означава да отдаваш цялата си енергия както в подготовката, така и по време на състезание. Да си отдаден на стремежа си за постигане на все по-високи резултати. Това, което спортът предлага на младите хора е поле за изява и много различни възможности. Дисциплината и способността за мобилизация в трудни моменти са качества, които биха дали добър шанс за реализация в други сфери след края на спортната кариера.

*Интервюто е публикувано с редакции от автора. Запазват се всички права върху текста, създаден по проект „Олимпийски медалисти на град Пловдив“ към ОП „Младежки център Пловдив.

Магдалена Георгиева: В цялата ми кариера нямах година без спечелен медал

Информация

Полезни връзки