logo

Олимпийският медалист Благовест Стоянов: Не успях с атлетиката и ме прехвърлиха в кану-каяка

Разкажете ни за Вашата история с кануто. Как започна всичко? 

Моята история е малко по-различна, защото като по-малък се занимавах с лека атлетика и в спортното училище, към което се бях насочил, кандидатствах в това направление. Но не ми се получи и ме прехвърлиха в кану-каяка. В онзи момент изобщо нямах никакво понятие какво представлява този спорт. Започнах да се занимавам, хареса ми и нещата се развиха в благоприятен план.

След това как достигнахте до Олимпийските игри?

Много трудно. С много труд и лишения. Постоянно бяхме на лагери – нямаше време за социален живот, за приятелите, за семейството. Готвиш се единствено и само за състезанията и гледаш да си в добра форма. Състезанията са най-важни, всичко друго е на заден план, а това е доста трудно.

Как се мотивирате винаги състезанията да са най-напред?

Когато гониш някаква цел, трябва да бъдеш мотивиран. Не си ли мотииран, няма как да я достигнеш.

А по-трудно ли е да се спечели олимпийски медал в сравнение с медал от друго състезание?

Много е трудно да се спечели медал и на световно първенство, но олимпиадата е един огромен форум – всичко е много по-различно, мотивацията също. Това не означава, че на световното нямаш мотивация, но при едно събитие, което се случва на 4 години и което се афишира толкова в целия свят, отговорността е по-голяма и с участието си ти поемаш тази огромна отговорност. Стремиш се да постигнеш поставената цел.

Медалът носи ли със себе си тежест?

Да, тежестта и отговорността след състезание са доста големи, понеже трябва да защитаваш това, което си постигнал. Въобще не трябва да се отпускаш. Трудно е.

Как се издържа психически на това да имаш такава голяма отговорност?

С годините човек се калява да бъде добре психически. С всяко следващо състезание ти си все по-добре и по-добре. И дори организмът свиква с това.

Кой е най-запомнящият се момент от кариерата Ви?

Спечелването на олимпийския медал. Емоцията не може да се изрази. Трябва да се преживее. В първия момент не знаеш какво се е случило и с всеки следващ миг разбираш какво всъщност си постигнал. Изживяването е уникално.

Какво Ви даде спортът и как бихте мотивирали днес младите спортисти?

Първо спортът ме направи много отговорен. Свикнал съм да нося отговорности – когато се захвана с едно нещо, трябва да го изпълня. Нека младите повярват повече в себе си. Да бъдат по-отговорни и да се стремят нещата, с които се захванат, да ги правят докрай и да не се поддават много на емоциите.

*Интервюто е публикувано с редакции от автора. Запазват се всички права върху текста, създаден по проект „Олимпийски медалисти на град Пловдив“ към ОП „Младежки център Пловдив.

Проект „Изграждане на младежки център в град Пловдив”, с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия чрез ФМ на ЕИП 2009-2014 № Д03-9/28.01.2014 г.