logo

Петър Мерков: След всяка трудност винаги идва сладостта на живота

- Кога за първи път влязохте в каяка?

- В далечната 1989 г., на 1 септември, когато постъпих в спортното училище. Започнах с личния ми треньор Марин Маринов. С него се запознахме няколко години по-рано, тъй като бях съученик на дъщеря му. Познаваше ме що за човек съм, че съм упорит, виждаше възможностите ми от треньорска гледна точка. Покани ме да кандидатствам в спортното училище и ме приеха. Имах желание да тренирам, защото живеех на 50 метра от спортното училище. Усещал съм спортната атмосфера, както и атмосферата на старата и новата Гребна база. Пък и винаги съм обичал водата. 

- Каква е тайната на това да спечелите повече от един медал от една олимпиада?

- Помогна ми най-вече моят треньор. Тайната може би е в това, че колкото един човек е щур в определена ситуация, трябва да е събран в себе си и да понася лишения, за да достигне до големия връх. Лишенията се състоят в режима, храната, спането, изпълняване на целия тренировъчен, подготвен от екип, план. Трябва най-вече силна психика, защото конкуренцията е огромна. Тук повечето лодки минават на фото финиш и всичко зависи от десет хилядни и десет стотни.

- Как се справяте психически със загубите? 

– Трудно е. После цялата гонка се чертае, виждаш къде губиш, хващат се междинните времена, работи се върху тях, за да не губиш в дадената част от дисциплината или от дистанцията. Тренираш слабата си част, за да можеш на следващото състезание да направиш по-добро представяне.

- Каква е емоцията от победата? 

– Лично аз, когато съм печелил, никога не съм показвал емоцията. Усещам я след 2-3 седмичен период, като си направя анализ на цялото състезание, усещам силата и същността на това, което съм направил.

- Има ли разлика между спечелване на олимпийски и друг медал? 

- Може би хората определят олимпийския медал с по-голяма тежест. Но за мен, трудът, ангажиментът и отговорността за всяко състезание са едни и същи.

- Кой е трудният момент от състезанието?

- Докато започне самото състезание. Щом стартираш, е много важно да можеш да си събереш мислите и духа, за да бъдеш себе си и да покажеш на какво си способен. Важни са и физическата, и психическата подготовка.

- Какви са предимствата и недостатъците на това да си състезател и на това да си треньор?

- Предимството на състезателя е това, че се обгрижван от целия екип – масажист, рехабилитатор, лекар, треньор по направление на звено, старши треньор и ръководство на федерация. Всичко ти се предоставя и само трябва да изпълняваш, а екипът, който работи с теб, да коригира твоите грешки. Треньорството е по-трудно. Когато бях старши треньор, обгрижвах близо 35 състезатели в продължение на 4 години и половина. Отговорността е голяма. Вечер не можеш да спиш, мислиш, анализираш, водиш записки, разговаряш с дадените състезатели, за да може да подобриш резултатите. Изживяваш всичко с тях – което е едновременно сладко, но и много трудно. Но след всяка трудност, винаги идва сладостта на живота.

- Как бихте мотивирали младите днес? 

- Бих им казал да са по-сдържани и по-търпеливи, да оставят за малко компютърните технологии. Да разчитат на разума, психиката и на желанието на сърцето. Здраве, упоритост и търпение.

Проект „Изграждане на младежки център в град Пловдив”, с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия чрез ФМ на ЕИП 2009-2014 № Д03-9/28.01.2014 г.