Ани Узунова: Никога не съм закъснявала за тренировка или мач

Защо избрахте да тренирате волейбол?

Аз съм от едно село - Копривлен, Благоевградска област, в което имаше много хубави спортни площадки. Имахме и учител, който държеше на спорта. Започнах да тренирам баскетбол и лека aтлетика, но изведнъж се озовах на волейболното игрище и оттогава до края на спортната ми кариера, даже до преди 5 години, е само това - волейбол.

Какви качества изгражда у човек отборната игра?

Отборната игра изгражда дисциплина, подреденост, точност – досега не съм закъснявала никога за тренировка или за мач. Най-много учи на дисциплина и уважение към колегите, защото е колективен спорт. Трудно е да си в екип с още 15 различни характера. Важна е и ролята на треньора, който да съумее да ги направи и приятели, да няма караници и разправии, защото така целият отбор се движи напред. Мисля, че е по-трудно да си в колектив. В индивидуалния спорт, ако не се справиш с изпитанието, няма кой да ти помогне. Но в отборната игра, ако днес не е твоят ден, а колегите ти играят достатъчно добре, донякъде могат да компенсират грешките ти.

Как се стига до олимпийски медал?

Тайната е къртовски труд, ама много труд, и много тренировки. Понякога са по 3 пъти на ден и се налага да идваш допълнително. Но след като видиш, че успехите идват, че ставаш все по-добър, желанието да достигнеш третото, след това второто и първото място, става още по-голямо. И като започнеш да ги постигаш продължаваш да тренираш още повече, за да спечелиш още повече. На Олимпийските игри през 1980г. в Москва не стигнахме до златото, а до бронза. Но това не ни отказа – станахме европейски шампионки в София още следващата година. За да се получават нещата, трябва нонстоп да тренираш.

Кой е най-паметният момент от кариерата Ви?

За мен това е Европейската титла в София през 1981г. Синът ми беше на 6 години и през целия мач беше на раменете на баща си. Аз го поглеждах от време на време и ми даваше сили. А и тогава играхме пред наша публика в София. Половин час, след като бихме рускините, не знаех къде се намирах, чувството е неописуемо. Спомням си го като ден днешен.

Какъв е заветът Ви към младите?

Спортувайте, спортувайте, спортувайте. Истината е в спорта. Щом сте се захванали – борете се, докато не постигнете резултати.

*Интервюто е публикувано с редакции от автора. Запазват се всички права върху текста, създаден по проект „Олимпийски медалисти на град Пловдив“ към ОП „Младежки център Пловдив.

Назад

Проект „Изграждане на младежки център в град Пловдив”, с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия чрез ФМ на ЕИП 2009-2014 № Д03-9/28.01.2014 г.

Проект № BGLD-1.003-0002 „Младежки център Пловдив – мощен фактор за местно развитие” по програма “Местно развитие, намаляване на бедността и подобрено включване на уязвими групи”, финансирана от ФМ на ЕИП 2014 – 2021 г.