- Какво Ви заведе на първата тренировка по волейбол?

- На първата ми тренировка по волейбол ме заведе асистент Паскал Паскалев. Той дойде в моето училище, направи тестове, свързани с атлетически дисциплини, и ме покани на изпит в спортното училище. През 1969 г. и 1970 г. организираха група за високоръстова подготовка. Сега знам, че няма такова понятие. През тази подготовка ни готвеха за много дисциплини като атлетика, гимнастика и други. По време на първата ни година ни специализираха, като мен дефинитивно включиха в групата по волейбол. Това е нещото, което ме доведе до волейбола – една целенасочена селекционна дейност.

- Кои са предимствата и недостатъците на отборната игра?

- Предимство на отборната игра е това, че по същество е модел на живота. Недостатък е, че не те прави самостоятелен. Автономен – да, но не и самостоятелен. Играта дисциплинира, учи на коректност с колегите.

- С какво е по-различна емоцията от спечелването на олимпийски медал от който и да е друг?

- Разликата е огромна, тъй като олимпиадата е на всеки четири години и там са събрани хора от всички спортове от цял свят – най-големите примери. Контактите по време на олимпиада остават отпечатък в главата ти за цял живот. Няма друго такова събитие. Останалите състезания са категорично по-специфични, тъй като са, например, само за волейболисти.

- Това ли може да определим, че е върхът в кариерата – да достигнеш до олимпийските игри?

- Сам за себе си, аз съм по-амбициозен от Кубертеновия девиз "Да участваш“. Но това не е единственото, а да участваш и да спечелиш е нещо много велико и мисля, че за един спортист олимпиадата е върховно достижение. Не омаловажавам световните и европейските първенства, но емоцията е различна. 

- Състезател или треньор – коя роля повече Ви допада?

- Ако бях млад – сигурно състезател. Сега казвам на децата, които играят волейбол, че ако бях на тяхната възраст, щях да стана либеро. Поне няма да се налага да ме сменят, защото в момента конкуренцията за тази роля не е голяма. А ако имам възможността да се изявявам сега, бих станал треньор. Това е съвършено различно нещо. Треньорството е свързано с умение за ръководство, съобразяване на физиологични дадености, подредба на тренировки, въздействие в психологичен план върху състезателите в позитивна посока и още ред подобни неща. Заради това и сега на тази възраст бих станал треньор.

- Какъв завет бихте оставили към младите хора? Как бихте ги мотивирали?

- Завет ми звучи много претенциозно. Но бих им казал да бъдат по-смели. Да имат самочувствие, което да не им пречи. Единственият съвет, който мога да им дам и да им подскажа, е да бъдат и по-смирени в спорта.

*Интервюто е публикувано с редакции от автора. Запазват се всички права върху текста, създаден по проект „Олимпийски медалисти на град Пловдив“ към ОП „Младежки център Пловдив.