- Разкажете ни как започна всичко. Кои са първите Ви стъпки в спорта? 

- Преди да започна да тренирам каяк правих опити да се занимавам с лека атлетика, с баскетбол. Двамата ми братовчеди - Харалан и Стефан Захариеви, обаче тренираха каяк. Те ме доведоха на Гребната база. Хареса ми, и започнах от 4-ти клас да идвам с тях. Просто ги наблюдавах как тренират. И в един ден – помня го много добре, защото беше първият учебен ден, на 15-ти септември 1966-та година, преди училище дойдох на Гребната база. Тогава Георги Учкунов, легенда в пловдивския спорт, ме качи на лодка, направихме една обиколка пред пристаните, подписах декларация, че родителите ми са съгласни да спортувам и така започна всичко. Това беше първият ми официален тренировъчен ден. И от тогава досега целият ми съзнателен живот е минал в кану-каяк. 

- Спомняте ли си първото си голямо състезание и как се подготвяхте за него? 

- Всъщност не помня нищо от първото си голямо състезание. Помня само как се подготвях за него, защото всичко ми изглеждаше като сън. Като всеки новобранец го изживявах много емоционално и от първия до последния метър не знаех какво се случва. Първото ми състезание беше Спартакиадата през 1969 г. в Пловдив и станах 2-ри на четворка каяк. От тогава до последното ми вътрешно състезание няма година, в която да не съм се качвал на стълбичката, и да не съм имал шампионска титла за България, за "Тракия“. 

- Участвали сте в две олимпиади. Имаше ли разлика в подготовката Ви за едната и за другата? 

- Участвал съм не в 2, а в 3 олимпиади, като на 2 от тях – в Монреал (1976г.) и в Москва (1980г.) бях състезател, а в Сеул (1988 г.) бях треньор в женското направление. По-различното е, защото олимпиадите са веднъж на 4 години. Това е най-големият спортен форум, както всеки знае, отговорността и напрежението са много по-големи. На едно място са събрани спортисти от всички спортове от цял свят и от една страна е много интересно, а от друга – е много отговорно и натоварващо. Обикновено на олимпиадите стават най-големите изненади точно по тази причина – защото всеки иска да е първи, всеки кара на ръба на риска и понякога минава от другата страна, което вече е пагубно. 

- Каква е тайната да се спечели олимпийски медал? Има ли специална формула? 

- Не, формула няма. Трябват само много труд, много упоритост, много последователност, воля, амбиция – всичките стандартни неща. Малко клиширано звучи, но това е истината. 

- Какво бихте посъветвали младите спортисти? 

- Олимпийски медал се извоюва трудно. Не всеки може да спечели такъв, но всеки трябва да се стреми към него. И не за друго, а защото спортът е един модел на живота. Той е една репетиция, подготовка към самия живот. Спортът е едно състезание, един стремеж към самоизява и една голяма школа. Ако човек постигне успех и се реализира в спорта, смятам, че може да успее и във всяка една друга сфера на живота.

*Интервюто е публикувано с редакции от автора. Запазват се всички права върху текста, създаден по проект „Олимпийски медалисти на град Пловдив“ към ОП „Младежки център Пловдив.