Роден на 26.08.1957 г. в град Пловдив Започва да тренира през 1972 г. и веднага печели бронзов медал от държавното първенство при юношите. За кануто го открива Видьо Чипилски, който остава единственият му треньор в кариерата. Привлечен е в националния отбор през 1975 г. Дни след като прехвърля 18 години, печели гонката на С1-500 м на Държавното първенство за мъже в Панчарево, България, през 1975 г. Състезава се за Армейско физкултурно дружество „Тракия”. Само в периода 1976 – 1977 г. гребе за ЦСКА, където отбива военната си служба. Първото му голямо първенство е Световният шампионат в София, България, през 1977 г., когато е в двойка с Борислав Ананиев. Завършват пети на 1000 м и осми на 500 м. Година по-късно става световен шампион с единичната лодка (С1-500 м) на първенството в Белград, Сърбия. Това е първа титла за България в кануто. От Световното за мъже и жени през 1979 г. в Щутгарт, Германия, се завръща със сребърен медал в единичното кану на 1000 м и бронзов на 500 м. Олимпиадата в Москва, Русия, през 1980 г. е връх в кариерата му. На 1 август 1980 г. печели сребро на С1-500 м, а ден по-късно е шампион на С1-1000 м. Така пловдивчанинът става вторият българин, след гимнастика Стоян Делчев, извоювал два медала от едни олимпийски игри. Записва името си на първия и единствен наш спортист със злато и сребро от олимпийски игри. Титлата в Москва, Русия, е първа за България в историята на кану-каяка. Определен е за „Спортист № 1 на България” за 1980 г. През 1981 г. печели последното си отличие от световно първенство – бронзов медал на двойка кану на 500 м със Севдалин Илков. Почетен гражданин на град Пловдив от 2001 г. |
Проект „Изграждане на младежки център в град Пловдив”, с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия чрез ФМ на ЕИП 2009-2014 № Д03-9/28.01.2014 г.
Проект № BGLD-1.003-0002 „Младежки център Пловдив – мощен фактор за местно развитие” по програма “Местно развитие, намаляване на бедността и подобрено включване на уязвими групи”, финансирана от ФМ на ЕИП 2014 – 2021 г.