Архитектурно-исторически резерват „Старинен Пловдив“

Архитектурно-исторически резерват „Старинен Пловдив“ (известен още като Стария град) е разположен върху три от хълмовете на Пловдив – Небет тепе, Джамбаз тепе и Таксим тепе, известни още като Трихълмието, и заема площ от 35 км². Той е формиран вследствие на непрекъснатия живот в града в продължение на векове (от праисторията до наши дни) и съчетава в себе си духа и архитектурата от Античността, Средновековието и българското възраждане. Старият град е една от най-популярните туристически дестинации в Пловдив.
Пловдив е един от най-старите градове в Европа – по-стар от Рим и Атина, съвременник на Троя и Микена. Градът се заражда през IV хил. пр.н.е. върху пловдивското трихълмие, когато траките създават първото селище на Небет тепе.[1] През IV век пр. Хр. е завладяно от Филип Македонски, който го прекръства на Филипопол, популярно в древния свят. По-късно траките си връщат властта над града, но след серия от битки, през I в. той попада под римска власт. След включването на тракийските земи в пределите на Римската империя градът е избран за административен център на обявената през 46 г. римска провинция Тракия. Заради стратегическото разположение на градския акропол върху трите хълма римляните го наричали Тримонциум (т.е. „градът на трите хълма“). Римската епоха (II-IV в.) е своеобразен „златен век“ в развитието на античния град. Археологическите проучвания са разкрили останки от някогашните бляскави обществени сгради, част от които се намират в Стария град: красив амфитеатър, внушителни крепостни стени, езически храмове, акведукти, аристократични домове.
Следват византийският период – в края на IV в., и заселването на славяните, които кръщават града Пълдин. По времето на създаването на Първата българска държава (VII в.) Пълдин остава извън границите ѝ. Хан Крум първи завладява града през 812 г., а официалното му включване в границите на държавата е малко по-късно – по времето на Хан Маламир. Византийците успяват да го върнат към територията си, но с променлив успех. През вековете властта над града преминава от едни в други, като за кратко дори става владение на рицарите от Четвъртия кръстоносен поход. Окончателно градът е предаден на българите през 1344 г. От периода на Средновековието в Стария град е запазена източната порта на крепостните стени – известната Хисар капия.

По време на Възраждането Пловдив е важен икономически център. В града живеят много заможни и образовани хора, които пътуват из цяла Европа. От своите пътувания те донасят не само екзотични стоки, но и нови културни течения. Богатите пловдивски търговци показват благосъстоянието си чрез строежа на красиви, богато орнаментирани къщи, станали емблематични за Стария град. От периода на Възраждането са запазени също храмове и обществени сгради, които допълвали духовния и културен живот на будното пловдивско общество.

Ако искате да научите още за Стария град на Пловдив или да разберете как да посетите някои от неговите забележителности, кликнете тук: http://oldplovdiv.bg/

Архитектурно-исторически резерват „Старинен Пловдив“

Информация

Полезни връзки